Заповядайте в www.editor.slavic-center.com, преместих се :)
Нашето „карам” в превод на сръбски език е „чукам”!

Преводите и сътрудничеството при бизнес срещи и преговори в страната и чужбина са ежедневие за преводача, а когато клиентът е и водач на моторното превозно средство – пригответе се за приключения и извънредни ситуации.

Преди няколко дни за първи път осъзнах колко е важно да тръгваш на път не само с мениджъра на фирмата, а и с професионален шофьор, ако имат такъв. Още на Калотина го разбрах, когато нямаше как да преминем границата, просто защото мениджърът-шофьор беше забравил документите на колата. След едночасово ровене и поредица от телефонни разговори се върнахме назад в София с уговорката да потеглим в ранни зори, по възможност още в 5:00, за да стигнем навреме за срещата в 10:00. Но какво ще ви се случи, ако бързате и превишите скоростта в Сърбия? Ето за това не бяхме подготвени, внимавайте да не се случи и на вас!

Около населените места на Сърбия патрулират служители на Пътна полиция с камери и засичат каква е скоростта ви на каране и веднага ви спират, ако сте в нарушение. Няма как да ги подкупите – обясняват ви, че за съжаление не могат да изтрият заснетото и трябва да ги придружите до Полицейския участък, а след това и до дежурния съдия в съда, който да разгледа вашия случай и да ви определи глоба между 7000 и 12 000 динара (63-108 евро). Успокояват ви и че процедурата ще отнеме не повече от час. На нас ни отне повече от 3 часа – съставяне на Протокол в Полицейския участък и явяване пред съдията, който, за да определи размера на глобата, която да ви наложи, не се интересува от артистичните ви способности на вайкане и хленчене, а задава 4 конкретни въпроса:

  1. Какъв е размерът на заплатата ви в България?
  2. Женен ли сте?
  3. Имате ли малолетни деца?
  4. Вие ли издържате съпругата си?

 

След това търпеливо изчаквате присъдата в коридора отвън, а до вас ви пази полицай, който ще се погрижи да платите незабавно на каса наложената ви глоба – иначе няма как да напуснете страната! Освен парична глоба ще ви наложат и забрана за шофиране в Сърбия за период от 30 дни.

Полицаят през цялото време ни успокояваше, че имаме късмет, защото все пак е работен ден, а често имат случаи на нарушения през почивните дни и то от семейства с малки деца, които са принудени да изчакат понеделника... Звучи крайно, но в същото време 100% всеки, който знае какво се случва на нарушителите – сериозно би се замислил как кара следващия път. И за финал, внимавайте не само как карате в Сърбия, но и не използвайте думата карам пред сърбите, защото в превод на сръбски език означава буквално „чукам” с нашия подтекст. Сега си преведете какво всъщност е чул сръбският полицай от оправдаващия се български мениджър:

 -         Шефът ме караше да карам бързо!

 И за да запомните и със сигурност да не използвате в Сърбия тази най-често употребявана от нас, българите, дума, вижте как реагира сръбската полицайка, когато я чува:

Преводи словенски, сръбски, хърватски език и Google

Обичам работата си и контактите с директни клиенти и затова присъствието ми в Интернет като преводач от/на словенски, сръбски и хърватски език е важно за мен, още повече, че ако не сме на първа страница в Google или дори в топ 5 - то все едно ни няма, не съществуваме за тези, с които бихме могли да установим дългосрочно сътрудничество.

Не ме привлича и онази част от линк билдинга, в която просто трябва ръчно да регистрирам адреса на преводаческата си агенция, специализирана за преводи на словенски, сръбски, хърватски и английски език в различни авторитетни, но чужди за мен директории, регионални и нишови каталози и портали. Регистрирайки се в тях, установих колко много преводачески агенции, предлагащи преводи на над 40 езика има, което моят перфекционизъм отчита като непрофесионализъм - не бих могла да си позволя да предам текст, който не е минал през мен като преводач, редактор или коректор, а съм била просто посредник по веригата, който е чакал преводачът да преведе текста в срок.

Това и отличава нас, преводачите с агенции, от другия тип - мениджърите на агенции, които не са филолози и не владеят езици. Ако ние сме „заровени" в преводите, то те са „заробени” в стратегиите как да печелят от оборот. Ако ние общуваме с клиентите си и обсъждаме директно с тях специализираните текстове, за да предадем качествен продукт, то те не осигуряват директна връзка между клиента и преводача, от което страда превода, и най-важното – ако за нас са важни доверието и дългосрочните отношения и можем да си позволим по-ниска цена, то агенциите-посредници няма как да направят това!

В момента само в България преводачите са принудени да работят чрез посредничеството на преводаческите агенции, само у нас няма Закон за преводача и реално не се знае колко от преводачите са в сивата икономика и превеждат тайно от работодателите си. Надявам се скоро това да се промени и все повече преводачи да приемем предизвикателството да се конкурираме с преводаческите агенции и да упражняваме любимата си професия, а клиентите да се "научат" да се свързват директно с нас - така, както го правят в чужбина, защото реално наказателната отговорност за преводите не се носи от преводаческите агенции, а от самите преводачи и затова е излишно да има посредник по веригата клиент - преводач!
Google Analitycs и какво би се случило с посетителите на сайта ви, ако общувахте офлайн
В блога на Google Analytics в месеца, когато се реализират най-много продажби, се появиха практични и забавни видеоклипчета, които ни помагат да видим какво се случва с посетителите и клиентите на нашите интернет магазини сякаш реално са влезли в тях. Вижте какво им се случва в реалния живот, за да осмислите и избегнете потенциални ключови грешки на дигиталния маркетинг, които вместо да превърнат посетителите на сайта ви в клиенти, автоматично ще ги направят клиенти на вашите конкуренти.

Най-важното е да запомните, че потребителите в интернет очакват лесно, бързо и безпрепятствено пазаруване, но често се сблъскват с неразбираеми пречки, които ги отказват от покупката. Ето и някои от тях:
Новогодишните честитки на сръбски език или за сръбската Нова година

Днес, на 7.01., ние празнуваме Ивановден, а в Сърбия – Коледа. Често в сръбските поздравителни картички и в деловата им кореспонденция по това време на годината сърбите си пожелават:

Srećna Nova 2013. godina, Božić i Srpska (Pravoslavna) Nova godina

превод от сръбски на български език: Щастлива Нова 2013 година, Коледа и Сръбска (Православна) Нова Година

Откъде при тях има подобна разлика след като и те, и ние сме източноправославни християни и не е ли хубаво да имаме и ние две Нови години :)

Според сръбския Закон за държавните и другите празници в Република Сърбия (Zakon o državnim i drugim praznicima u Republici Srbiji) Нова година се празнува на 1-ви и 2-ри януари, а Коледа на 7-ми януари. Защо тогава те имат още една "сръбска" Нова година на 14-ти януари? Въпреки глобализацията как така са си намерили начин за още един гуляйджийски празник на маса :)

Християните празнуват по следния начин: първо Коледа на 25-ти декември и след това Нова година на 1-ви януари.

Римокатолиците и Православните църкви, които са приели новия календар, празнуват Коледа на 25-ти декември, а след това Нова година на 1-ви януари по нов стил.

В резултат от въвеждането на новия стил имаме изместване с 13 дни напред т.е. православнте църкви, които никога не са си сменяла календара празнуват Коледа на 7-ми януари, а Нова година - на 14-ти януари. Така в съзнанието на сърбите се е формирало мисленето, че първо идва Нова година, а след това Коледа, което не е така, и се заговаря и за „Сръбска” Нова година.

Може би не е толкова важно как се е получило, колкото фактът, че нашите съседи са се сдобили с „привилегията” да празнуват два пъти Нова година и да се веселят двойно :) Е, малко им се нарушават постите, но това е индивидуално решение и не им пречи да се събират и да се веселят два пъти :)

Щастлива Нова 2013 година, Коледа и Сръбска Нова година

Srećna Nova 2013. godina, Božić i Srpska (Pravoslavna) Nova godina

 

Защо контактът със съдебен преводач със словенски език спестява разходи

Ако получите призовка от Словенската съдебна система и от вас се изисква да се явите на съдебно заседание с насрочена дата и час, то е възможно и да не ви се наложи да пътувате до Словения и да си спестите разходите, защото от 2011 г. отделни съдилища в Словения са оборудвани с техника, осигуряваща провеждането на видеоконференция.

Ето защо, ако сте страна по дело или свидетел и не владеете словенски език, бихте могли да се свържете с преводач, който на базата на посочените данни в призовката ще се свърже с конкретния съд в Словения, за да разбере реално дали на този етап сте длъжни да присъствате, може ли във вашия случай да има видеоконференция или пък дали ви е назначен и кой е вашият служебен адвокат.

Ето линк с по-подробна информация!

Ето и информация за съдебната практика на Словения!


Мълчанието относно статута на преводачите в България

Мълчанието относно статута на преводачите в България от тези два съюза, особено при създалата се ситуация у нас, показва нежелание за промяна и е тревожно. През септември се организира конференция на тема The Status of the Translation Profession in the European Union и до последно организаторите нямаха никаква информация за България. В нощта преди конференцията, изчаквайки до последно да се появи информация и за България /надявах се, че представителите на тези два съюза ще го направят/, тя така и не се появи - затова късно след 22:00 часа писах до организаторите и сутринта в 5:00 часа преди началото на конференцията попълвах таблиците, които ми бяха изпратили. Излишно е да ви казвам, че доста от информацията беше заличена от организаторите, защото и това, което са публикували, според тях е "повече от смущаващо"!

http://editor.alle.bg/p/the-status-of-translation-profession-in-bulgaria/

На мен ми е непонятно как на сайта на Съюза на преводачите в България вече месеци наред в рубрика Новини "виси" като примка около врата на преводачите и агенциите следната информация:

Предстоящ курс за мениджъри и вътрешни одитори на системи
за управление на качеството на преводаческите услуги

Няма ли да "проговорят" тези два съюза? Каква ли е причината за мълчанието им, дори и когато организират конференция на тема „Състояние на съдебния превод в България и транспониране на Директива 2010/64ЕС на ЕП и на Съвета относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство“?

Щяхме не просто да отидем, а да заснемем събитието, за да достигне до повече преводачи и агенции.

За съжаление, докато в държавите в ЕС вече повечето конференции се излъчват в реално време в Интернет, то в България се разбира за тях след провеждането им, а беше достатъчно дори и анонимно да ни информират в петицията...

Някои гробища към български градове вече предлагат услугата излъчване в реално време на погребения на близки и роднини, а преводачите в България при наличието на два заявили себе си съюза - Съюз на преводачите в България и Асоциация на преводачите, няма и да разберат кога и как е била или ще бъде погребана собствената им професия – нищо, че принадлежи към свободните професии… Но да дозаро(в)(б)иш преводачите с нови и нови изисквания, вместо да синхронизираш предмета им на дейност според европейските практики и закона, е като да заложиш под краката си буре с барут, да играеш ръченица върху него и да се надяваш, че ще оцелееш…

www.slavic-center.com
The Status of the Translation Profession in Bulgaria

Dear Organizers of The Status of the Translation Profession in the European Union project,

I am a sworn translator in Serbian, Croatian and Slovenian languages in Bulgaria. I hold a Master's degree in Serbian and Croatian languages and Serbian, Croatian and Slovenian literature. My colleague Mia Dintinyana told me about your project and I noticed that you still do not have any information about Bulgaria. I do not know if you expect information from any official authority in the country, but the information provided in the study is rather incomplete and does not offer a proper insight into the situation. I would therefore like to provide you with a brief description of the situation with sworn translators, authorized to translate official documents in Bulgaria.

 

  1. The Ministry of Foreign Affairs of Bulgaria is the body which gives authorization and decides which translator can perform sworn translations, validated with a seal, based on his or her qualifications.

 

  1. However, in order to be permitted to carry out sworn translations, the sworn translators must submit documents for translation to one of the onen thousand six hundred and eighty-four (1684) translation agencies with which the Consular Affairs Directorate of the Ministry has signed a contract for performance of official translations.

 

  1. This means that the translator himself can never apply for such a permission on his own and that sworn translators completely depend on the will of translation agencies which may or may not choose to work with him and to submit his documents in the Consular Affairs Directorate of the Ministry!

 

  1. Translators must thus submit documents to translation agency. For every translation agency the translator goes to, he must separately get a notary-certified copy of their diplomas, as well as a sworn declaration for each translation agency stating that the translator is fully and legally responsible for the translations performed. This means that translators in Bulgaria are constantly paying fees to notaries for certification of their diplomas and sworn declarations, but do not have any guarantee in return that the translation agency will submit these documents to the Consular Affairs Directorate and that a translation agency will decide to assign a translation to the respective translator.

 

  1. A translator in Bulgaria becomes a sworn translator only within the specific translation agency which has submitted his or her documents to the Consular Affairs Directorate. Thus a translator can work as a sworn translator only for two or three agencies just because other translation agency might not be willing to submit his ot her documents to the Consular Affairs Directorate. On the other hand, a person holding a Master degree in English philology (or any other language) might never get a chance to work as a sworn translator if no agency cares to submit his or her documents to the Consular Affairs Directorate. This same translator has to be approved by each one of the one thousand six hundred and eighty-four translation agencies separately and can carry out sworn translations only and solely through the translation agencies. So the translator is supposed to prepare his notary certified documents for each translation agency separately, meaning that he or she will have to pay 30 BGN notary fees each time, for each set of documents. 30 BGN multiplied by 1684 agencies equals 50 520 BGN (27 222 E) - this is the amount for  just one sworn translator.

 

  1. Each translated document by translator is given from translation agancy to the Consular Affairs Directorate where the signature of the translator has to be certified in the  absence of the the translator, because the translations are submitted by translation agencies, printed on a form of the agency with a logo and a stamp of the agency, but signed by the sworn translator who has performed the translation. For this certification of the signature of the translator the Consular Affairs Directorate charges a state fee. It turns out that in Bulgaria the environment for forging signatures of translators is very favourable. The sworn translator, whose signature is on the document, might have not translated the document, but his signature could be easily faked by a translation agency and submitted to the Consular Affairs Directorate for certification. Thus, the Consular Affairs Directorate certifies our signatures in return of a state fee and in our absence!

 

  1. The Consular Affairs Directorate of the Ministry of Foreign Affairs does not sign contracts directly with the translators, meaning that we do not have the right to perform official translations without the intermediation of translation agencies, and we do not have the right to submit our own translations to the Consular Affairs Directorate where to certify our own signature. This means that the translation agencies dictate the cost of translation, usually charging over 50% commission, without any guarantee that the translator will get paid for his work by the translation agency.

 

  1. Since we are in a situation of dependency, translatos in Bulgaria have to register their own firms – translation agencies – in order to perform official translations in the languages they have mastered. The situation changed in May 2012 when the Consular Affairs Directorate of the Ministry of Foreign Affairs issued a new Decree that from the beginning of 2013 the Directorate will sign contracts for official translations only with firms, certified in BDS EN 15038:2006, which have a rented office and have contracted two philologists on a permanent employment basis.

 

 The Ministry of Foreign Affairs works with a very old normative base – it has not changed since 1958, and the new "changes" AGAIN put the translators in Bulgaria in a dependent situation. Is there any other country in the EU where the translators, who want to practice freely their profession, must have an agency, certified in a quality standard such as BDS EN 15038:2006 and also required to hire two philologist on a permanent emplyment basis? Translators in Bulgaria have the right to register as freelancers, to pay taxes, but we cannot work freely as certified translators. Our work should always be performed through the intermediation of a translation agency.

19.09.2012

Result

Преводач в България

Никога не съм „харесвала" изискванията към преводачите в България, според които те задължително трябва да работят през преводаческа агенция. Усетих го болезнено още при дипломирането си – щастлива, с току-що връчена диплома и благословена от преподавателите си, които ни се радваха, излязох от Софийския университет и влязох в първата преводаческа агенция, която видях на Орлов мост, където ме ИЗГОНИХА с думите, че си имат много преводачи!

Бях силно наранена - нима моето 5-годишно следване е било напразно? Тогава идеята да си имам своя агенция ми изглеждаше като нещо, за което не съм готова и ми е чуждо - и беше така, защото мен ме подготвяха за преводач, а не за мениджър на агенция. И ако имаше Закон  за преводача в България, ако статутът на преводачите беше като в държавите от Европейския съюз, то аз щях да направя всичко възможно, за да покрия изискванията веднага след дипломирането си и да бъда съдебен преводач (както ги наричат в чужбина колегите ми), за да работя на самостоятелна практика и да съм независима. Но какво се получава у нас?

У нас си длъжен да имаш преводаческа агенция, ако искаш да сключиш договор с КО.

Навън – е достатъчна дипломата ти, да се явиш на изпит и да станеш независим преводач на официални документи, имаш собствен печат и можеш да си имаш или да нямаш офис, ако прецениш, че това е добре за теб и клиентите.

У нас, обаче, ако си току-що завършил и не смееш да имаш фирма или да се регистрираш като свободна професия, защото нямаш идея ще се справиш ли и как ще си плащаш осигуровките всеки месец, то се налага да започнеш каквото и да е на трудов договор и да "поотраснеш", защото от агенциите ще започнат да те търсят, когато понатрупаш опит и навършиш поне 30 години. Сякаш има неписано правило за тази възрастова граница… И така няма как да се създадат по естествен път професионалните преводачи, те са „напъдени” от МВнР и от агенциите от собствената им професия по силата на Наредба от 1958-ма година. Затова и към днешна дата във фирмената си поща често получавам сивита на колеги, които искат да са преводачи, но работят на каса в някой магазин или на някоя бензиностанция!

Лично аз имах щастието веднага след завършването си да бъда докторант по специалността си, а след това да поканя чужда фирма да инвестира в България и да практикувам в продължение на 5 години всеки ден езиците, които владея. Не превеждах за агенции, докато бях на трудов договор – бях лоялна към работодателя си и само в краен случай приемах преводи, ако не немерят свободен колега. Това, което ми направи впечатление тогава като повторяемост и правило беше, че агенциите винаги ме търсеха след 17 часа за превод на следващия ден или пък имаше поръчка от петък за понеделник – т.е. трябваше да се работи в събота и неделя. И сега колегите ми, които работят някъде на трудов договор, превеждат само в тези часове и дни с цел допълнителни доходи. Така няма как да има професионални преводачи в България!

Случайно разбрах, още преди 10 години, когато сама преведох Свидетелството си за съдимост за издаването на виза от Словенското посолство и моя позната с агенция само удари печата на фирмата си и преводът не е бил заверяван от КО или подпечатван от  МП, че за държавите, с които имаме договор за двустранно сътрудничество и сме по Хагската конвенция, не е нужно да имаш договор с КО – нашите преводи върху бланка на фирма и с печат се приемат там. Затова и поне година след като регистрирах фирмата си не съм подавала молба за сключване на договор с КО, а основната ми дейност е преводаческа и се самоосигурявам под кода на тази дейност. Подадох  молба за договор с КО по желание на клиентите ми – искаха да има заверка на подписа ми от КО върху техните документи, за да са сигурни, че няма да ги върнат от някоя българска институция.

Никой нямаше да възроптае срещу новите изисквания, ако не бяха в разрез с принципите на пазарната икономика, щяхме да си продължаваме да работим по стария начин, но хубавото е, че се случи това желание за промяна, независимо от начина, иницииран от МВнР, и след като веднъж има движение и мислене в тази насока, то защо да не бъде  регулирано и в България според практиките в Европейския съюз, Търговския закон и Конституцията на Република България?

Преводи по телефона (словенски, сръбски, хърватски)

Проведох четири телефонни разговора със Словения и Сърбия за клиенти от България в рамките на една седмица и вероятно точно заради тази „пренаситеност” на разговорите почти всеки ден по един – и напрегнатостта на клиентите ми преди срещата ни, не мога да не споделя наблюденията си и относно очакванията и на преводача от вас, нуждаещите се да се свържете с чужбина и да извлечете максимална полза от проведения разговор с помощта на нас, преводачите.

  1. Преди да се срещнете с преводача във връзка с провеждането на телефонен разговор – по възможност задължително си подгответе и му изпратете по електронната поща всички материали, с които разполагате. Напишете му и въпросите си.
  2. Не настоявайте непременно за провеждането на разговор веднага – понякога е достатъчен един имейл от страна на преводача до чужбина и ще получите нужния ви отговор, което ще ви спести разходи.

 

Приемете преводача като партньор, който е на ваша страна и, ако разполага с цялата информация за вашата конкретна ситуация, ще може да извлече максималното от разговора си с отсрещната страна. Споделете с него предварително всичките си вътрешни притеснения и страхове, за да е подготвен и той какво да очаква като реакция от хората, с които ще разговаря.

Наясно съм, че съветите ми за повечето от вас са елементарни, но единият от клиентите, който настояваше на незабавна среща и чийто шеф си беше оставил колата за ремонт в словенска фирма, преди да се срещнем беше убеден, че му трябвам като преводач със словенски език, но след като прегледах електронното писмо, което носеше със себе си, се оказа, че няма да провеждам и превеждам разговор на словенски, а на сръбски език, просто защото фирмата е дъщерна фирма на словенско дружество и е позиционирана в Сърбия.

Ако не сте сигурни за коя държава от бивша Югославия става въпрос, ако не се ориентирате по езика, то може пък телефонните кодове, посочени върху документите, да ви помогнат:

Сърбия: 381

Черна Гора: 382

Хърватска: 385

Словения: 386

Босна и Херцеговина: 387

Македония: 389

Но едва ли ще имате подобно затруднение :) Затова ви предлагам да се доверите на преводача, който на базата на вашата информация ще съумее да проведе качествен разговор, а не просто безучастно дума по дума да препредава по телефона вашите въпроси до отсрещната страна! 

 

 

Устни преводи на словенски език

Превеждам от/на сръбски, хърватски и словенски език вече повече от 15 години, през повечето от които колегите си ми бяха сърби, хървати или словенци. За да бъда независим преводач от/на сръбски, хърватски, словенски и английски език, създадох собствена специализирана преводаческа агенция, когато любимата ми словенска фирма си отиде от България. За себе си открих, че обичам не само писмените, но и устните преводи. Много често устните преводи приключват с бизнес обяд или пък, ако придружавате като преводач клиентите си до държавата, чийто език владеете, то тогава ви предстои нелеката задача да ги запознаете с най-типичните ястия от традиционната чуждестранна кухня, защото всички задължително искат да опитат нещо типично българско или словенско.

Не изпадайте в паника, а се подгответе – бъдете не просто преводач, а запознайте клиентите си с чуждата култура, нека усетят вкуса й :), а преди или след това, само ако самите те проявят интерес, може и да им разкажете любопитни факти от настоящето или историческото минало на държавата. Или може би самите Вие се подготвяте да посетите бизнес-партньори в Словения и не сте преводач?

Словенски или словашки език е това?

Преводаческите агенции често ми изпращат за спешен превод документи на словенски език, които се оказват словашки. И понеже бързат да изпълнят поръчката, редовният им допълнителен въпрос, след като разберат объркването, е:

- А не превеждате ли и от словашки език?

Защо става така?

Просто защото в документите често най-отгоре е написано: Slovenský jazyk, Slovenská republika, Slovensko, координаторите в преводаческите агенции обикновено са завършили Английска, а не Славянска филология, а и клиентите казват, че търсят преводач със словенски език. Веднъж дори ми се случи да отида да превеждам при нотариус и още с влизането си и поздрава на клиента с "Ахой" да установя, че срещу мен е словак, а не словенец… За съжаление съм получавала и документи от съда, превеждани вероятно от английски на български, в които преводачът без да се замисли си беше написал буквално: Словенска република и от там нататък подсъдимият автоматично беше превеждан като гражданин на Словения, а не на Словакия.

Най-лесният начин да разберете дали става въпрос за словенски или словашки език и ако нямате грам представа за разликите в диакритичните знаци между двата езика, както и ако бързате, е, да огледате текста и да потърсите населеното място, където е създаден документа – обикновено е изписано в печатите на документа, а после знаете какво да направите, нали? Директно изписвате в Google Maps :) 

Или пък да запомните следната табличка:

Словенски език

Словашки език

Slovenski jezik / Slovenščina

Slovenský jazyk

Republika Slovenija

Slovenská republika

Slovenija

Slovensko

 

И словенците, и словаците са свикнали да ги бъркат навсякъде по света – често на различни дипломатични визити им пускат химна или издигат знамето на другата държава. Но и как да не ги объркаш, като знамената им си приличат дори по последователността в цветовете – бяло, синьо, червено?  

Интересното е, че и на двата езика гражданството на жените се изписва по един и същи начин: 'Slovenka'. Което ми напомня за любимата ми детска сръбска песен Bubamarac, в която се пее за това, че не му е леко на мъжът на калинката да разпознае жена си измежду толкова много калинки. Поздравявам ви с тази песен и се надявам, че за разлика от съпруга на калинката, вие вече лесно и бързо ще разпознавате дали имате нужда от преводач от/на словенски или словашки език :)

 

Две песни на словенски език, които ме зареждат с романтика :)
Преводач от/на словенски език или нещо повече...
През далечната 2003 г. заедно с Бране Мозетич организирахме превод на поезия на няколко съвременни млади поети от словенски на български език и представянето им у нас в СУ „Св. Климент Охридски” и в НБУ. Поканих за водещ Благовест Златанов, което бих направила и днес, и все още се радвам и му благодаря, че не просто прие поканата, а продължи контактите си с поетите.

             Съжалявам, но няма директен линк към преводите – връзката към тях е сякаш през девет планини в десета и, за да се достигнат, се изисква търпение и следване на указанията ми:

  1. Кликни върху www.ljudmila.org/litcenter
  2. Отиди на Bralne turneje / Literary Tours и кликни отново
  3. Сега кликни върху Macedonia / Bulgaria 2003
  4. Сега кликни върху Bulgaria

 

            Поздравления към всеки, който е проявил упоритост и вече чете краткия ми уводен текст от далечната 2003 г., озаглавен: Словенската поезия днес!

            Подобна упоритост се изисква и при предоляването на разстоянието между България и Словения – който е пътувал до Словения, знае, че пътят с влак до там е дълъг и с прекачване, ако се пътува със самолет – отново няма директна връзка, а ако изберете автобус – ще ви „разтоварят” в три часа сутринта на една бензиностанция в края на града.

            Който и начин да изберете – не очаквам да ви се случи нещо лошо, така че забравете предупрежденията на мама и смело тръгнете на път, със сигурност ще се запознаете с много интересни хора, особено, ако владеете сръбски, хърватски и словенски език.

            През годините, когато учех словенски език, бях толкова пристрастена към хората в Словения и езика, че не ме интересуваха разстоянията и смело тръгвах напред… и днес понякога все още сънувам приключенията си и се радвам, че точно тези спомени идват в моите сънища, а още по-щастлива съм, че останах свързана с тази страна, като превърнах страстта си към словенския език – в професия!

За тези от вас, на които изобщо не им се занимава със следване на инструкции, ето самото кратко представяне от литературните четения:

Словенската поезия днес
Илка Енчева

Литературата е особен вид изкуство, единственото, чрез което бихме могли да оспорим достоверността на всеизвестната фраза: Изкуството принадлежи на света. Защото литературата и преди всичко поезията се заявяват и изявяват във и чрез езика на своя създател, носят неговата национална идентичност и пътят им в отвъд националното, преминаването им не само в езиково друг, но и чужд културен контекст, е определено авантюристичен акт, поет от преводача. Доколко той е успешен, зависи не само от еквивалентността на превода, която гарантира съотносимост между оригиналния и преводен текст, а и от това дали читателят ще се почувства едновременно обдарен с временната илюзия за оригиналност и уникалност и обогатен от срещата си с другата култура. Бихме искали опитът ни да Ви срещнем с поети от Словения да бъде повече от успешен, не само поради чисто теоретичния факт, че всеки превод принадлежи на две култури, но и заради по-съществените и обединяващи нашите два народа геополитически и езиков фактор – общата ни принадлежност и към балканския, и към южнославянския културен регион.

Словения придобива статут на самостоятелна държава едва през 1991 година. В своята хилядолетна история словенският народ се разпознава и самосъхранява като общност изключително въз основа на своя език и оттук - етнически и исторически се конституира основно чрез вездесъщото художествено слово на своите творци. Това поставя словенския писател в привилегированата, но и обременяваща позиция на национален бард, който в ситуацията на пълна политическа, икономическа и правна потиснатост е единствената институция, изразяваща националната еманципираност на своя народ, но все пак успяла, въпреки своята функционална “не-свобода”, да се себеизрази и отвъд идеологическото.

В едно свое интервю поетът Петър Семолич, носител на престижната национална награда на Прешерновия фонд за поезия през 2000 година, описвайки съвременното състояние на словенската литературна сцена, поделя словенските писатели в две групи. Първата се състои предимно от по-млади творци, които са за аполитичност и неидеологизираност на литературата – тяхната основна цел е текстовете им да се харесват, а писането им е белязано с примитивизъм. Втората група творци е представена от по-старите писатели, които подчертават националния характер на литературата и чиято поетика все още е обвързана с модернизма на 60-те и 70-те години на XX век. Представените от нас словенски поети – Бране Мозетич, Вера Пейович, Тоне Шкърянец, Петър Семолич, Вида Мокрин-Пауер принадлежат към първата група творци. Те са част от литературното поколение, родено през 50-те и 60-те години на XX век, което заявява себе си в период, когато все още преобладава експерименталната модернистична лирика, непрекъснато преобновяваща се чрез присъщия й чисто външен формализъм и естетическо заиграване с различни поетични форми – от хайку-поезия до традиционните за словенската поезия сонет и газела, включването на ориенталистки еротизъм, екзотика и рефлексии, чиято основна цел е откриването на другата, невидима, но по-дълбока същност на света. Новото поколение поети остава чуждо на търсенията на своите предшественици, дотолкова, че бихме могли да се усъмним, доколко то ги познава или пък да провидим съзнателен стратегически акт на потискане, чиято основна цел е налагането или по-скоро завръщането към непосредствения житейски опит, завръщането към реалния конкретен свят във всичките му превъплащения – набляга се на телесността, човешките взаимоотношения, на любовта между един и същи пол, на приятелството, баналността, на проблемите от всекидневието. С това част от съвременната словенска поезия се превръща в най-обикновена, неусложнена, сякаш отказала се от всички велики амбиции поезия, освен от една – да остане в нашето, човешко измерение. Да бъде тук и сега.

Уебсайт в alle.bg